На мама

24/7, 365 дни в годината- доставчик на грижи и любов. Онзи човек, чиято ръка можеш да хванеш… въпреки това, че вече държи 17 пликчета от магазина.

Вили, пиша това за теб. Пиша това и за всички онези жени- герои, за които светът не говори.

Майката е олицетворение на силата. На отговорността, на грижата, майката е там, когато си останал само със себе си.

В 1:21, на 08.03.2018, не се сдържах и звъннах на моята Вили. Изпреварило ли е времето си това да наричаш майка си на малкото ѝ име не е от значение. От значение е това, че във всеки ден от годината аз се опитвам да изразя благодарност  за това, което е тя, НО винаги на този ден сълзи напират в очите ми. Може би е заради меланхоличния спомен за картичката с трите кокиченца от детската градина: „ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАМО!”. Но вече за съжаление няма да пускам по две, три сълзи в супата, затова че мама ме е оставила и е отлетяла да върши геройства, докато аз цял ден ще пиша ченгелчета. В 1:21 ѝ звъннах със сълзи на очите, защото е на триста километра от мен и само си мечтаех да мога да ѝ се отблагодаря с картичка на кокиченца.

Мамо, благодаря ти, че беше до мен, когато бях с 41 градуса температура и щях да умра.

Мамо, благодаря ти, че когато паднах от пейката пред нас и си разбих устната ти се засмя, за да не се разплача аз. ( после те чух как обясняваш на баба колко си притеснена)

Мамо, благодаря ти, че ми купуваше от онази розова паста за зъби, която имаше вкус на бонбони.

Мамо, благодаря ти, че когато онова момче ми разби сърцето, ти каза, че със сигурност той ще съжалява. ( и ето го днес- съжалил и заспал до мен 14 години по-късно)

Мамо, благодаря ти, че когато бях с гнойна ангина ти 12 дни яде само сладолед заради мен.

Мамо, благодаря ти, че писа домашни с мен до трети клас. ( и ме научи как се правят бордюрчета, за да е красиво)

Мамо, благодаря ти, че подкрепи всяка моя амбиция. От това да стана кашонерка (да изработвам кашони, за да се крия в тях), до това да бъда принцеса, гримилачка, стюардеса,художник,тенисистка, певица, актриса…

Мамо, благодаря ти, че разбра това, че от мен математик няма да излезе.

Мамо, благодаря ти, че разбра това, че от мен и физик няма да излезе.

Нито пък химик.

Мамо, благодаря ти, че присъства на всеки мой концерт.

Мамо, благодаря ти, че почука на вратата на стаята ми, когато си бях написала бележка „НЕ ВЛИЗАЙ”. ( и после говорихме три часа)

Мамо, благодаря ти, че изглади всяка една моя риза, защото знаеш, че ми е трудно.

Мамо, благодаря ти, че ми сложи гривничките на ръката на абитуриентския ми бал и ми обу обувките.

Мамо, благодаря ти, че ми помогна да подредя новия ми дом.

Мамо, благодаря ти, че ми каза с кой препарат се чисти утайката от душ кабината.

Мамо, много плаках, когато след всичко това трябваше да тръгнеш обратно към онова място, в което домашния уют нямаше да угасне без мен. Но все пак нямаше да е същото. И никога няма да е, мамо.

Мамо, благодаря ти, че вдигна телефона в 1:21 на 08.03.2018.

Професия, титла или призвание- да си майка е да си нечовек.

Да, само майката може да сгъва дрехи, държейки бебе в едната ръка и черпак пълен със супа топчета в другата.

Майката е конституция, която сама слага скоби и малък шрифт в съдържанието си просто защото обича децата си.

Майката е висша сила- ама разбира се, че ти е студено и си гладен.

Майката преминава от „мама” в „мамище”, след това в краен случай и в „нашата”, но въпреки всичко, дори най-мъжественият мачо мен я е записал „МАМА” в телефона си.

Благодарим Ви, мами. Да, главното „В” не е грешка. А пореден опит за признание и благодарност. 

Мама си е мама. И само тя знае какво е девет месеца нещо да я човърка в корема, след това нещото да излезе, да се спука от рев, сополи, вируси, бацили и болести, та да порасне, да ожули коляно, пак да реве, да получи двойка и ей го на. Да се изнесе и да заживее свой собствен живот- далеч от мястото, където винаги има кой да му изглади ризата.