„До Какао и назад“
Мамка му, никой не търси амбиция за Вазово пробуждане в крайно
задрямалата българска реалност, но да станем едно цяло, когато затворят някакъв
клуб си е малко несериозно. И малко лицемерно. Защото, когато бабата на *Ана-Никол-Гергана-Мария*
хапна мухлясал хляб (не за първи път), *Ана-Никол-Гергана-Мария* не линчува публично
Валери, Бойко, Драган, Петкан или Гинка от ЧЕЗ. Но когато някой намали музиката
на Какао…“Бедна им е фантазията, еййййййй.“
Забавлението, туризма( алкохолен или не, сексуален или
не) и частния бизнес, са нещата без които онези определени „парти“ курорти не
могат да съществуват. Нареждаме се в някакви класации, въпросният клуб е в топ
53, топ 10, добре, супер. В топ 10 на най-добри плажни барове, но баба ти така или иначе не яде
хляб и сол от вчера, а и много добре знаеш, че не си купува всичките лекарства, защото не ѝ стига пенсията. АЙДЕ
СТИГА ГЛУПОСТИ.
И не, по дяволите, не става дума само за баба ти, мила
*Ана-Никол-Гергана-Мария*. Става дума за едно прогнило общество, което и ние и
онези, които затварят любимото ти заведение, сами сме доразрушили.
Става дума, че чак когато въпросната акция влезе в
действие, всеки пряко засегнат собственик, барман, сервитьор и клиент започна да говори за
корупция, пари, несправедливости, онези майки на дечицата с увреждания, които
спаха на палатки, ама вие колко пари откраднахте, че колко хора умряха, ма то колко
сме зле, ако ни види сега ВАСИЛ ЛЕВСКИ ще се обърне в гроба (неуместно) …хора, адекватни ли сте?
Чак когато няма да слушате музика до 6 сутринта ли се сетихте за майки, дечица,
баби, дядовци, бездомни кученца, котки, гризачи и идеологии от 1868г? Отново.
Несериозно.
Да се върнем на Вазов. Онзи познат и в крайна сметка
не чак толкова познат на поколенията x и y…
дядо Вазов.
Да, абсолютно далечен от Виктор Калдерон и Марк Найт,
но без да иска превърнат и в толкова близък. И съпоставимостта им в съседни изречения
е стряскаща, определено. Добре.
За да не задълбаваме, след онзи доста неприятен според
фактите 500-годишен…ПЕРИОД… се появява един човек, който изгражда съвременната
ни представа за „онази българска литература“. Иго, робство, присъствие,
владичество, там е, имало го е, някой е поискал да даде крила на народа след
въпросния неприятен период с литература, за да има как народа да съществува. Но
това не ни кара да мечтаем сега И!!! разбира се, че филмът „Под игото“ е сред
най-търсените торенти в единственото нещо, от което българинът не се оплаква-
ЗАМУНДА. И това е напълно нормално.
Да, ние не можем да разберем възрожденския патос и
енергия, затова създаваме свои. И е нужно и е повече от нормално. Сегашните герои невинаги са писателите и
поетите, но и това е нормално.
И е нормално някои от сегашните герои да са
диджеи, добре.
Не съжалявам,
че понамесих Вазов и двама велики такива.
Знаете
ли, просто е. Липсата на сегашните герои, ни накара да проговорим за идеалите
на онези, предишните герои. И щом са герои са важни. Но всеки с мястото и
времето си. Мамка му, на Виктор Калдерон явно не му е било
мястото тази година в Слънчев бряг. Нито на идеологията на Иван Вазов ѝ е времето сега. Защото ако българското
самосъзнание е било създадено някъде-си-там-далеч, то българинът очевидно не е
съумял да го поддържа в необрасло състояние, щом само Вазов някога сме чули-недочули
и чели-недочели. По дяволите, намесихме едни съвсем други идеали в едно съвсем
друго общество, ЗАЩОТО
ЗАТВОРИХА НЯКАКЪВ СИ КЛУБ.
Затова е сложно да ни има силни. Опознали сме бегло в
училище нечии животи, разбрали сме що е то идеология. „Виждал съм, но няма.“
Минала ни е през едното ухо и е изчезнала на долния етаж в лавката. И не сме
чули за много други, не сме прочели, не сме попитали, защото в българското
училище можеш да си позволиш да си невеж и неадекватен.
Но затова няма да си създадем общ, нов, наш идеал. И
профилактично, когато говорим за откъсачни проблеми и проблемчета ще намесваме
единствения, за който някога сме чували. Затова сега нахлузете тениските с
Левски и отивайте да протестирате за Какао бийч. Дотам.
Коментари
Публикуване на коментар