„Обирай излишния патос на думите”

Така ме посъветва един човек, който помогна на мен и много като мен да заблестим.

Минаха повече от десет дни от дългоочакваното: „ЧЕСТИИИИТА НОООВА ГОДИНААААААА!!!!!!!!”. И?

На мен малко ми писна от изкривеното ново начало, онези обещания за по-малко вредна храна и повече разни там треви и спанаци. Много ми омръзна и от обещания за повече мир и любов, важно било колко хора си „усмихнал” през изминалата година, макар че такова животно като „усмихна ме” не съществува никъде из дебрите на българския език.

Защо си търсите ново начало? Земята се завъртя един път около Слънцето… и? Нова годинооо…ако не си ти няма да спрем цигарите и да започнем да се храним здравословно. Интересното е, че след купони до 6:00, далеч не ни е до никакви новогодишни обещания на следващия ден. И като те удари пиянския глад… я дюнер, я баничка…

Новото начало си е наше. Не зависи от движението на никакви небесни тела, нито от празничния тоалет, с който ще посрещнем новата година. Чакаме я тази нова година, за да обичаме? Да ценим хората до себе си? Да сме по-щастливи? Да пътуваме? Да сме благодарни? Не го правете с ясната цел да го правите. Фикс идея ти е да обичаш повече и да си по-добър…”само да мине 00:00 на първи януари и се променям…”?!?!?!?!?!?!??!?

Доброто имало по-голяма стойност на празници. Може би се превръща в някакво двойно добро или просто вдигаме левъла на доброто, де да знам. Бройте дните до Коледа, до рождени дни, имени дни, празници… А през това време си бездействайте. „Помогнах на един човек около Коледа!” Пф, бонус точки мастър левъл добро.

Като чуя „Това ще е моята година!!!” и ми иде да скоча през балкона, наистина. Милички, всяка година може да е вашата, стига да се трудите. Мотивацията да постигаме неща не би трябвало да идва от датата, а от самите нас. И ако решиш да се промениш на седми април и наистина го направиш, ще е доста по-искрено от милионите новогодишни обещания.

Няма нищо лошо в приповдигнатото настроение, шампанското и Дунавското хоро. Но като попрекалим и с трите, бавно се изпарява желанието за каквито и да е задачи на следващия ден. И наистина ли ви се започва нещо ново след цяла вечер танци, викове и наздравици? Аз бих предпочела да спя до обяд, но може би защото не съм си обещала нищо. Да ме извинят всички, които на първи януари бяха във фитнеса и забъркваха първите за 2019-та година магданозени кюфтенца. Похвално, но ако календарът ви кара да правите това, според мен имате сериозни отклонения или приемате идеята за промяната твърде сантиментално.

Еми...

за много години!