Това ли са двайсетте?

Така ли изглеждат? Помогнете ми. Нека някой на 30 да ми каже. Току що си избърсах очилата в чаршафа, дали подобно отвратително нещо правиш на 30 и след 30? Учиш ли се с времето, че така не се прави? Някога ще си държа ли калъфа за очилата на нощното шкафче? Всъщност, нямам калъф от почти година. Затри се някъде, завалията. А беше кожен. Намирам очилата в банята, при бижутата, съборили дезодоранта и при подправките. Може би просто никога няма да си намерят място в този голям свят. Де да знам, щом до двайсет и една не се научих къде да ги държа, едва ли има смисъл да чакам подобно прозрение за трийската. Има ли такава дума „трийска“? Не знам. Един приятел ми казваше, че критично мислене и цикъл не дойдат ли навреме, да не ги чакам. Не, човече, чакам просто да разбера какво правя с живота си.

 ТОЧНО ТОЛКОВА ПО-ДЪЛБОКО Е.

Това ли са шибаните двайсет? Не си представях, че ще е чак такова лутане. Моето поколение в тийнейджърските си години се луташе между емо, кифла и метъл, а сега и това. Оф.

Сещам се защо сме толкова объркани. Изживяхме си двайсетте, докато бяхме на по шестнайсет и сега всичко ни е скучно. Тази бляскавата част от розовите двайсет ни е чужда, щото я минахме по-рано. Абе, не е много хубаво като на 21 усещаш как ти трябва повече възстановителен период след дискотека. Все съм усещала, че положението е „реанимация“... ама  вече си  е осезаемо. Не ми се мисли какво ще е на 30.

„Вземи се в ръце, Дени.“ МА КЪДЕ ДА СЕ ЗАНЕСА ПОСЛЕ, МАМО!?!?!? :) Объркана съм. Много са странни тези двайсет, наистина не си представях всичко така, по дяволите.

Хората, които са на около двайсет сега, са толкова объркани, че кандидатстват за нова, по-добра работа И ПЕТ МИНУТИ ПО-КЪСНО СИ ПРАВЯТ РЕГИСТРАЦИЯ В ТИК ТОК.

 В един момент поръчваме някакво невероятно ренде Делимано и след пет минути вече се чудим къде тази вечер ще си счупим главите с начално количество алкохол, равняващо се на 14 шота. Купихме си ортопедични възглавници, но още не си завиваме кръста като става течение. Пускаме си класиките на Дисни и ревем, а след три дни четем руски класики и пак ревем. Заключваме вратата по 68 пъти и бягаме като загасим лампата, щото знаеш ли кой демон ще ти скочи със задушаващото тръшване на Гробаря от кеча. Опитваме се да разберем хората, но същевременно черпим тази фундаментална информация от хороскопа. ДЖИЙЗЪС, ТЕЙК ДЪ УИЙЛ.

Онзи ден четох Капитал, докато слушам Machine Gun Kelly и Waka Flocka, а същевременно с това работих и по кастинг за реклама с деца между 6 и 9 години. Медитирам, защото съм имала натоварен ден, но понякога го замествам с туъркване пред огледалото в банята. На път за работа слушам бесни къртачи и колата ми се клати от „тупц-тупц“, а у дома си правя паста и слушам Франк Синатра. Понякога в събота ставам като по часовник, с песен, най-свежата краставичка в щайгата. Друг път ми трябват два Валидола, МИГ-400 и Волтарен. Да не говорим, че вредните храни вече не прощават и си трябва някой и друг Дегазин. Преди само пет години не беше чак такава галимация.

Стига сте ми описвали тридесетте като романтична комедия с очакван край. Щото и вие се лутате, хора и въобще не ме лъжете. Само че на тридесет не ти се говори за това. Не ти се иска да признаеш, сигурно. Добре де, натам сме се запътили, ако стигна, ще кажа.

Лежа в прилежно изпънатите си чаршафи, които след като стана и видя, че са намачкани, няма да оправя. Отгоре на гардероба имам една панда – Тими. Все още не съм си загубила очилата, защото са на мен. След малко сигурно ще ги търся при вилиците и лъжиците.

Луташ се, но пък търсиш нещо.