За чиaта и хората

 

Не съм особено сигурна, че „гладна като вълк“ е най-доброто описание на състоянието ми в момента, защото дори скапания вълк ми се струва вкусен.

Чувала съм, че ако сложим „емоционално“ пред обикновени действия от ежедневието ни, се получава нещо, което е нездравословно и токсично. За съжаление аз правя нещата, които най-много обичам емоционално. Предполагам, че емоционалното хранене и емоционалното писане са нездравословни. Едното спрях преди 11 дни, другото правя в момента.

Не ми харесва, когато някакви неща просто се налагат. Не може нещо да се наложи, а и да може, това нещо винаги има обяснение, което е много по-дълбоко от налагането. НаложиХ си да започна по-балансиран начин на хранене. Не искам да изпадам в булшит подробности, но не подкрепям никой начин на хранене, който би накарал хората да се чувстват като мен в момента.

Преминах през почти двуседмичен „детокс“ и съм на финалната права. Детокс е дума, която запалва в мозъка ми пожари с невиждани мащаби. Смешна, напоена с толкова много детоксикиращи сълзи на хора като мен, които не се чувстват добре в кожата си. Реших, че имам нужда от това своебразно пречистване (сякаш нямам бъбреци и черен дроб и там някакви си разни неща, които не знам как точно се казват, но помагат да не умра).

Сега се чувствам нормално. През повечето време ям салата, цитруси, понякога има яйце, понякога риба. Не изглеждам отслабнала, но ще си купя кантар, защото този, който имах, прекрасното изобретение с виолетови сърчица, се счупи. Ей сега ще кажете, че не може нещо просто да се счупи, трябва да бъде счупено. Ми, не, не съм достигнала до килограмите на смахнатия професор Шърман Клъмп, опитах се да сменя батерията и изтръгнах някакви цветни кабелчета.

Време е за чиата. Промотирана, брандирана, етикетизирана като СУПЕРТОПБОЖЕСТВЕНАНЕВЕРОЯТНОПОЛЕЗНАХРАНА, чиaта въпреки всичко никога не е била част от моя хранителен режим. Пудинг с чиа има вкус на онези топчета еко почва, в които хората си отглеждат домашния бамбук. Според режима, който следвам, за междинно хранене трябваше да изям 2 супени лъжици чиа и една ленено семе (още едно феноменално изобретение на майката природа с вкус на нищо), които да са сложени в бадемово мляко. И тъй като не харесвам консистенцията на чиата, когато се надуе (тя може да абсорбира течност и да се уголеми 15 пъти), реших просто да я оставя с лененото семе в бадемовото мляко и да изчакам една минутка. Може би две. Имайте предвид, че това незаменимо природно богатство чиата, се държи около 20 минути и повече, за да набъбне. Хапнах си ядковата смеска за диви птици и зачаках да стана отново слаба и здрава. През това време реших да прочета какво толкова специално има в тази чиа. Трябва да има нещо велико, за да е част от всяко пренапудрено инстаграм стори на фитнес мамче с 4 деца, заплата 15k лева на месец от реклами и дупе с бразилско повдигане в Турция.

Омега 3, някакви антиоксиданти и фенси неща, чиито ползи за човешкия организъм са отвъд моето поле на знание. Но все пак в гугъл има и раздел за новини. А КАКВА ТИ Е РАБОТАТА ДА ПИПАШ ТАМ, ДЕНЧЕ???

Там се криеше най-големият ми кошмар. Чиа и шанс да умра тук и сега.

Не, не съм попаднала на партида чиа с арсен и живак. Нито съм изяла целия пакет.

„Мъж на 39 приет в спешното, изял една лъжица чиа, която блокира хранопровода му“

БАТКООООООО, АЗ ИЗЯДОХ ДВЕ. И ЛЕНЕНО СЕМЕ. И МЛЯКО. Топли вълни, студени вълни, топли вълни, студени вълни. Мамка му, чети! „Чиата набъбнала в хранопровода му и мъжът изпитвал трудност да преглътне собствената си слюнка.“ ПРЕГЛЪЩАЙ. ПИЙ ВОДА И ПРЕГЛЩАЙ. Ти хубаво пиеш вода, ами ако сега е останала малко чиа в хранопровода ти и набъбне там ко прайм????????? Започнах да мисля за най-нелепата смърт. Дени умря от чиа. МА КАК ТАКА ОТ ЧИА, ХОРАААА????? Дени може да умре от алкохолно натравяне, падане по очи на цимент, загубена нова чанта... Ама чиа е толкова нелепо и толкова не-Дени...

 За няколко минутки спрях и помислих само, че ще умра гладна, нещастна и сама. Тя умря не особено слаба, сама у дома, с  пакетче чиа на шкафа. Майната ти чиа, сигурно вече си с размерите на табуретка в стомаха ми. Излизай, моля те, защото ме притесняваш.

 Не умрях след няколко часа и се замислих защо храненето е процес, който поддържа хората живи. Като са го мислили преди мноооооого време това нещо с храненето, не са имали чиа. Ма не са имали и майонеза с трюфел. Сигурно е имало наслада, но в наши дни  и маалко назад,  храненето е най-близо до обичай. Не искам да чувам нищо за това как 6 месеца бяло месо, броколи и ориз са горивото на тялото ти за тренировки, Румене, моля те млъкни и изяж един сладолед. Храненето трябва да те прави не сит, а усмихнат. Познавате чувството – ял си нещо, което не ти е вкусно, не си гладен вече, но не ти е хубаво. Така се чувствах през последните дни. Не виня никой друг за моите навици и връзка с храната и тренировките освен себе си. А и може би последните дни са ми били от полза – хубаво е да направиш малък стоп, боклуците, с които се тъпчем са толкова много и са като заварявани в нашия бит, толкова нормализирани са.

Моля ви, спестете си съветите. Знам, че трябва да тренирам възможно най-много пъти в седмицата. Знам, че бялата захар е смърт. И бялото брашно е ужас, ОКЕЙ. Знам за натриевия глутамат, знам за пестицидите, знам за всичко нечисто, зло и „неправилно“.

Но искам да се науча на друго. Преди да дойде последният ден на режима ми, вече се чувствам виновна, че искам малко парче топъл хляб с квас и прекрасна златна коричка, масло и див лук.

Храни се, за да живееш, недей да живееш, за да се храниш. Пълни глупостиииии! Живея, за да се храня във всяка една точка на света. Точно защото храната е обичай, храната е история, малко мистика, някой и друг спор за това точно каква националност  ѝ  се приписва. Храната е разговор и спомен. Храната е най-искреното нещо, което можеш да споделиш с друг човек. Храната е привилегия. За някой – хляб на масата, за други – възможност да използват най-качествените продукти и подправки.

 

Не, няма да ви „инфлуенсвам“ в Инстаграм с нови здравословни рецепти за БЕЗ ГМО, БЕЗ ГЛУТЕН, БЕЗ ЛАКТОЗА, БЕЗ ЗАХАР, БЕЗ КАЛОРИИ, БЕЗ БРАШНО. Здравословно е всичко – в подходящото време, подходящото количество и с подходящите съставки. И няма да умрете ако ядете пудра захар, ПА И АКО НАПРАВИТЕ ЕДНИ МЕКИЧКИ! Само ще се опитам да давам на тялото ми това от което има нужда. Това не е нито пица всеки ден, нито чиа всеки ден. Разум и баланс. Така и най-големите топчета чиа няма да ме спрат.