На мама
24/7, 365 дни в годината- доставчик на грижи и любов . Онзи човек, чиято ръка можеш да хванеш… въпреки това, че вече държи 17 пликчета от магазина. Вили, пиша това за теб. Пиша това и за всички онези жени- герои, за които светът не говори. Майката е олицетворение на силата. На отговорността, на грижата, майката е там, когато си останал само със себе си. В 1:21 , на 08.03.2018 , не се сдържах и звъннах на моята Вили. Изпреварило ли е времето си това да наричаш майка си на малкото ѝ име не е от значение. От значение е това, че във всеки ден от годината аз се опитвам да изразя благодарност за това, което е тя, НО винаги на този ден сълзи напират в очите ми. Може би е заради меланхоличния спомен за картичката с трите кокиченца от детската градина: „ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАМО!”. Но вече за съжаление няма да пускам по две, три сълзи в супата, затова че мама ме е оставила и е отлетяла да върши геройства, докато аз цял ден ще пиша ченгелчета. В 1:21 ѝ звъннах със сълзи на очите, з